Арх. Весела Мирянова: Няма по-добро оръжие срещу страха и омразата от вярата и любовта!

09.06.2021

 
Интервю на арх. Весела Мирянова за новия проект на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“.

Родена съм в София, израснах сред разговори за строителство и архитектура, които се превърнаха в основата на начина на мислене и на знанията, усвоени в Строителния техникум и УАСГ.

За добро или лошо, винаги съм била типът добро момиче, което първо трябва да си изпълни задълженията, а забавленията може и да ги поотложи. Сега гледам с усмивка на всичките шестици, грамоти и златни медали, но без ирония или съжаление.

Вярата ми в силата на точните науки никога не е противоречала на съзнанието за духовните измерения на нашия живот. Вярата ми в Бога е в съзвучие с житейските и етични правила,  които винаги съм следвала. Не ми е нужно да наизустявам Божиите заповеди, усещам ги сякаш са изписани на сърцето си- вярвам, зная, стремя се да живея според тях.

Може би съм твърде праволинейна, предсказуема, но живеенето за мига, търсенето на адреналин, веселата лудост да се нарушават правилата, сякаш не са ми в природата.

В замяна на това, обаче, не съм преставала да се боря срещу думата „или“ и често съм отнемала „ли“ от нея. Защо „математика или литература“, когато може да бъде „и“? Съвместявах влечението към точните науки, математиката и чертежите с рециталите по художествено слово, поезията, литературните конкурсии любовта ми към артистичното майсторство. Пламенна влюбеност и сериозно учене; кариера и семейство. По-лесно е с „или“, усилията са по-малко, но с „и“ животът ни е по-богат, по-смислен и ценностен.

Какви ценности изповядва вашата компания и каква е вашата лична професионална мисия?

Елате да ги видим! Ценностите на АРТЕКС не са нещо, което се чете или чува. Те са материализирани в работата ни. Могат да се видят, да се докоснат, да преминат през проверка – най-вече в ежедневното им обитаване. Качете се в колата ми и кажете адрес на която и да е сграда на АРТЕКС, от която и да е година.

АРТЕКС – това е качество: всеобхватно, всепроникващо, непоклатимо във времето. Качество, което се доказва с всеки произволно избран сантиметър от направеното: от основите до върха.
АРТЕКС - е съзидание, творчество.

АРТЕКС е изпълнено обещание. Подписът ни, табелата на сградата гарантира, че всичко в нея и около нея е направено почтено, добросъвестно, с най-високата ни самовзискателност и е завинаги.

И още нещо: детайлът. Детайлът за АРТЕКС не е „някаква си подробност“. Компанията ни поставя в центъра на всичко човека: проследява деня му, отгатва потребностите му. После така описва жилището, сградата около него, че да му е ведро и хубаво у дома. Всеки детайл е подчинен на концепцията за лекота на бита и красота на живота.
В АРТЕКС сме наследили от старите майстори и един морален кодекс. Според него във всичко построено вграждаш своето име и чест! Затова за нас честта и стремежа към съвършенство и безупречно качество не са просто обещания, а начин на живот- здравата основа, върху която е стъпила компанията ни!

Защо избрахте точно тази сфера  да правите кариера – кое ви привлича, затруднява, провокира? В кой момент разбрахте, че това е правилната посока?

Архитектурата според мен е единствената форма на красотата, която дава чувство за сигурност. Подслонява човека, събира го с близките му хора. Тя създава малкия му свят в големия свят. Какво по-хубаво бих могла да правя от това, да бъда част от такъв процес? Познавам в детайли всичко, свързано с проектирането и реализирането на една сграда, но усетих, че моето място в АРТЕКС ще бъде в контакта с клиентите. В работата ми има съвършен баланс между романтика и прагматизъм: хората идват с мечтата си за щастлив дом, а АРТЕКС предлага ключ.

Трудности, разбира се, има, но във всеки миг знам, че това, което правя, е стойностно. Затова всяка сутрин влизам в офиса с радостно чувство и увереност.

Как се промени бизнесът като цяло във време на пандемия? Какво ново разбрахте за вашата компания и колеги в тази извънредна ситуация?

ДИАМАНТ-2, АВИГЕЯ, ХАРМОНИЯ, СИЯНИЕ – АРТЕКС прибави и тези сгради в „извънредната ситуация“. Тоест строим! В несигурните 90-те години, във времето на криза около 2008 г.,  и сега, в пандемията, ние строим. Качеството, гаранциите за клиентите – това е неизменно. Новото в последната проверка, пандемията, е свързано с нарастващия интерес към това, което по-рано се приемаше като нещо любопитно, като симпатична екстра. Сега това е в центъра на вниманието: здравословността. Рекуператорната система за планински свеж въздух, фотокаталитичните строителни материали, антибактериалните покрития, системите, предотвратяващи кръстосани инфекции в затворените пространства – днес такива неща предизвикват огромен интерес. АРТЕКС има и далновидността и професионализма, и експертизата да предлага най-новите средства, за да се гарантира здравословността на средата.

За екипа? По време на всякаква криза знам едно: може да се разчита на него. Заедно можем всичко, в което АРТЕКС вярва и предлага на другите.

Как се справяте с тези, които несъзнателно пречат или активно вредят на успеха на компанията и на вашия екип, или просто бездействат? Лесно ли се разделяте с хора?

Не е лесно, болезнено е даже, но е без колебание. По отношение на стандартите на работа в АРТЕКС съм безкомпромисна. Отстраняването на такъв човек е и въпрос на уважение към целия екип. Никой не е длъжен да компенсира с труда си безотговорността на друг.

Разкажете две истории – тази, в която сте спечелили професионална битка   благодарение на това, че сте жена и друга, в която сте изгубили, защото сте жена?                                                                     

Печеля професионални битки с това, което съм: с моята убеденост, искреност, философия, с моето лично излъчване. Във всяка битка, във всеки един разговор ние имаме не само физическо, но и духовно присъствие. Аз, като делова жена, въздействам не само с визия и професионални качества, но и с посланията, които изпращам: за добро и красота, за хармонияи добронамереност, за почтеност, т.е внасям, „завихрям“ във всяка една професионална среща или сделка добродетелна енергия и позитивност. Така печеля!

А що се отнася да загубя професионална битка заради това, че съм жена…да, нека кажем, че едва ли съм единствената делова жена, в която бизнесменът отсреща се влюбва… и тъй като не отговарям на декларираните чувства… просто трябва да се оттегля….

Казват, че първият милион е най-труден. Въпросът не е само за пари. Кой е вашият „първи милион”, вашата голяма печалба?

Когато спряха „ЗЛАТЕН ВЕК“ и медийният шум стана оглушителен, синът ми застана до мен и събра хората на АРТЕКС. Двеста души се качиха на плочата на една от високите ни сгради, сложиха каски и заявиха: „Не искаме да протестираме, ние искаме да работим“. В заснетия клип, в очите на тези хора и на сина ми усетих този дух на борбеност, на единство, на подкрепа, на увереност в правотата ни, от който имах нужда в този сложен и болезнен момент. Преплитаха се радостта ми и като ръководител, и като майка, и като човек, който вярва, че АРТЕКС е каузата на професионализма, на отговорността и лоялността. Тази увереност, че корените на АРТЕКС са толкова сигурни и здрави, че никакви бури не могат да ни съборят – ето това беше „моят милион“, моята най-голяма печалба от труда ми. Печалбата има не само  материално, но и духовно измерение в нашия живота.

Как и от кого се учите да управлявате?

Нямам кумир в бизнеса, не се „прехласвам“ от тази или онази книга за мениджъри. Все повече откривам обаче колко дължа на примера на работещите жени преди мене. Най-добрите от тях смесват прагматизма и човечността и в двете сфери: и работата, и семейството. Според мен именно жените виждат „голямата картина“ и гледат в перспектива. Не може да се купи „голяма плазма“, ако децата имат нужда от обувки; със служителя, който изглежда потиснат, първо трябва да се поговори човешки, а не да му се нареди да се стегне… Това съчетаване на грижата за днес с грижата за утре, на грижата за всеки човек с грижата за всички – дори не съм си давала сметка колко „женски“, колко мъдър и перспективен е този подход. Бизнесът е „строителен терен“ на творчество (дори когато не става дума за архитектура), а не арена за „удари“ и подтикът ни да правим добри неща е именно сърцевината на творчеството! А всички знаем, че Творчеството- Съзиданието- е невъзможно без любов – тая велика сила, която озарява житейския ни път, благославя за нов живот и за нови добри дела. С това чувство мисля за екипа, за клиентите, за АРТЕКС, за близките си.

Кой е бизнесът на бъдещето, в който ще ви е интересно да се развивате и доказвате?

Мечтая АРТЕКС да бъде първата компания у нас, която да започне да строи къщи и сгради изцяло от дърво и екологични природосъобразни материали, както и с нови иновативни системи за управление на здравословна среда вътре в дома. Опитът на хилядолетията може да се съчетае с инженерната мисъл и архитектурните върхове от последните десетилетия именно в дървото и в естествените материали, въобще.
Зелени, защитени, здравословни – тези три думи са ключови във визията на АРТЕКС за бъдещите жилища с нашата марка, които ще бъдат добри и за нашите клиенти, и за природата.

Откъде и как научихте формулата за здраво семейство, ако вие я познавате?

Със сключването на брак двама души сядат в лодката и получават по едно гребло. Никой не може нито да прехвърли своето на другия, нито да поеме неговото. Всеки трябва да дава своите 100% – с готовност, с любов, с радост. През цялото време обаче не трябва да забравя, че от него лодката може да получи не повече от 50% от това, което е нужно, за да плава напред. 

Как една ангажирана жена възпитава своите деца и кое е най-важното за нея в общуването с тях?

Любов и взискателност, друг начин не знам. Винаги съм държала да са заети: игри, спорт, всякакви занимания по учебни предмети и по интереси. Само не и бездействие, мотаене и отлагане на нещата, които трябва да се свършат.

А иначе времето, отделено за целенасочено възпитаване, за някакъв вид поучаване, е донякъде пропиляно. Личният пример е в основата на възпитанието; той е и моделът, и перспективата. Децата не попиват „поученията“ и  „мъдростите“, а гледат действията. Синът и дъщеря ми са израснали сред работещите си родители- „дорисували“ са проекти, тичали са из току-що построени сгради и са видели, че работата хем е отговорност, хем е радост и удовлетворение. Те са видели Добрият пример! Не думи и „поучения“, а дела, реални действия.

Кое от своите родители взехте, за да продължите напред и от какво от техния опит се отказахте?

Със сигурност съм взела взискателността на баща си.

Как и къде една успяла и известна жена може да открие точния човек за точната връзка?

Като 16-годишно момиче срещнах 17-годишното момче Пламен (моят съпруг) и не ми се е налагало да търся повече.

Как усещате, че един мъж се плаши от силна жена? Опитвате се да го успокоите, заблудите или поемате управлението на връзката?

Вижте, обичам вълненията и предизвикателствата, обаче не понасям игричките. И в личен план, и в бизнес контактите ценя яснотата и честността, сериозността на дадената дума. Някой някого да плаши, някакви роли на утешителки или изкусителки, тоест манипулации – защо е всичко това? Откритост трябва, яснота и съобразяване с другия човек. Тук ше цитирам Mайка Тереза: “Честността и откровеността ще ви направят уязвими. Бъдете честни и откровени, каквото и да става.“

Много жени преосмислят живота си на определена възраст и правят остър завой, отказвайки се от нещата, които иначе трудно са постигнали. Какво би ви довело до подобен житейски „бърнаут”?

Според мен жената преосмисля живота си не във връзка с някаква възраст, а когато я предаде близък човек. Предателството създава усещането за прегаряне, за т.нар. бърнаут и това усещане идва с подпалването на онзи мост на доверие, който е бил изграждан с години.

Кога влязохте в кухнята за първи път, кога влизате сега и каква е кулинарната ви визитка?  

Като повечето жени – след като се омъжих. Рецептата за телешко задушено с морковчета, чесън,  дафинов лист и настъргано индийско орехче никога не ме подвежда.

Какви  съвети бихте дали на своето 20-годишно “аз” и от какво бихте се отказали, ако бяхте с днешния опит и мъдрост?

Веднъж имах курсова работа по „Изобразителни средства в архитектурата“, в която трябваше да се оцвети перспектива на сграда с избрана от нас техника: акварел, масло, пастел, графити... Знаех, че силата ми не е в това, и за да компенсирам липсващия ми размах на четката, аз избрах техниката на поантилизма: точица до точица. Още ми се мержелеят пред очите онези точици. Работех с дни и единственият ми страх беше, че миг невнимание може да ме върне пред нов огромен лист. Ето на това 20-годишно момиче няма смисъл да му казвам да зареже всичко, защото 20-годишното ми „аз“ няма да го направи и правилно! Ще го изчакам да свърши и ще му кажа – с най-категоричния си тон – да стане и да отиде да поспортува, защото трябва да има отговорност не само към ученето, но и грижа и любов към себе си!

Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?

С работа. Каквото и да се случва, в крайна сметка ние сме това, което правим. Не това, което мислим за себе си, не това, което другите мислят за нас. Всъщност докато имаме своя живот, здраве и енергия, не можем да изгубим всичко постигнато, защото то е и вътре в нас: знание, опит, устойчивост, себевладеене. Ако се налага генерално да сменя посоката обаче, бих работила с деца, изобщо с млади хора. Имам знания, опит, както и надеждата, че мога да съм полезна във възпитанието на млади хора. Силата на духа, основана на любовта, на вярата в доброто и на всичко това, което събират в себе си християнските ценности на поведение- сила, вяра, любов и добротворство-  защо да не възпитаваме това? Какво по-добро оръжие срещу духа на омраза и страх?  

На кого с какво помогнахте до тук и каква благотворителна кауза бихте подкрепили или подкрепяте?

Помагаме в конкретни случаи, без да афишираме, разбира се. На самата мен ми е особено важна подкрепата на младите хора, които свързват бъдещето си и се връщат в България. Да подпомогна образованието им (тук или в чужбина), да ги улесня при закупуването на качествен дом тук в Родината, в който да  отглеждат децата си – това е моята мисия, както и на създадената от сина ми наша семейна фондация „Нашият дом е България“.

Какво е човечността?

Човечността, тази способност да се поставиш на мястото на другия, според мен е дар, вродена е. Същевременно обаче аз съм убедена, че тя трябва да се изразява с действие. Деликатно, но решително действие, което може да намали нечия болка, да помогне на човека да намери у себе си сили, смелост и да се изправи. Жалостта, болката от чуждото страдание е само сантименталност, ако не последва нещо. Сещам се как в някои страни съседите оставят съдове с домашно направена храна пред вратата на хора, които са загубили близък. Това е пак израз на съболезнование, но е реално действие, реална помощ.

Как дефинирате и обяснявате успеха – своя и на други хора?                                     

Няма траен успех без качества, без труд, без усилия, без силен дух, защото трайният успех е маратон. В същото време обаче успехът е свързан и с благословение отгоре, свише, като част от големия Божествен план. Голямо изкушение е да мислим, че собственият ни успех е резултат само и единствено на труда ни и на личните ни качества. Би било арогантно. Успехът ни винаги, както и всичко в живота ни, добро или лошо, е по милостта на Бога, по негова воля.

Как ще убедите българина, че е време да спре да мрази успелите и богатите?

Въпросът не е в отношението към една или друга група хора. И негативните, и позитивните чувства са си общочовешки, а не национални; неизбежни са. Ако някой те мрази, той по парадоксален начин те и учи на нещо: да разбираш, да си търпелив, да си смирен. Така тези, които смятаме за врагове, стават и наши учители. В трудното общуване с тях ние изкачваме още едно стъпало на собственото си  духовно израстване. А иначе гледам на всяка емоция като на нещо, което изпращаме във Вселената и то се връща към нас като бумеранг. Както е озаглавена и книгата на един монах от Атон: „Каквито са мислите ни, такъв е и животът ни“. Ако изпитваме омраза, това ни и връхлита, нещастни сме. Ако изпитваме любов и благодарност, получаваме благословение, мир и радост!

Кои са вашите „малки радости“, които си подарявате. В края на деня кое е по-ценното: успяла или щастлива?

И успяла, и щастлива – и да стигнеш до това състояние, не можеш да го задържиш завинаги. Трайно обаче е хубавото усещане, че това, което правиш, има смисъл. 

А буквално в края на деня радост ми носи да запаля няколко свещи, когато се прибера у дома. Самият пламък ме изпълва със спокойствие, със смирение, с надежда. Сякаш запалвам, в представите ми, живите светлини на доброто по земята…

Линк към интервюто